English
Français
Deutsch
Italiano
EspañolКниги
Тези книги не са печатани "за витрина". Те не са създадени, за да блестят по списания и да се продават по сезона. Те са писани като писма — писма до света, до този, който ще ги отвори, и може би — до самия себе си.
Вълко издаде своя сборник "All That I Am" — но то е много повече от сборник. Това е кораб. Дълъг, издълбан от една единствена, сурова душа. Вътре всичко е викингска тъга и непокорено сърце — войн, който е пил от меда на любовта, но е останал сам на брега, където вълните удрят камъка отново и отново. Поезията му е груба като брадва, но в сърцевината ѝ лежи нежност, която боли.
Мария пише тихо, крехко, като човек, който слуша как пада пепел. Но тя не просто пише стихове — тя ги прави на предмети. "Цигари" — думи, навити на тънки тръбички, за да ги "изпушиш" бавно, когато любовта горчи. "Кибрит" — кибритена кутийка, в която стиховете чакат да я разтвориш, за да пламнат. "Писмо в бутилка" — послание към морето, изпратено към този, който може би никога няма да дойде. Нейните книги не се държат — те се преживяват.
А Мила — тя събира истории от живота така, както се събира светлина в последните минути преди залез. Кратки разкази, афоризми и бележки, дето уж са "глупости", както тя казва — но всъщност са онези ситни златни песъчинки, които остават в душата дълго след като разговорът е свършил. Текстове, които не търсят да поучават. Просто побутват сърцето и казват: "Помниш ли и ти?"
Тук книгите не са подредени по жанр. Тук те се подреждат по човешко дишане.
Който посегне към тях — нека знае: не идва да чете. Идва да почувства.
Нашите книги
Вълко Донев - All That I Am
В стиховете на Вълко човек чува не просто разказ за любов. Чува стъпките на един воин, който е слязъл от бойното поле, свалил е бронята си и е останал сам. Сам — но не слаб. Сам — но разголен.
Това не е тъга на мечтател. Това е тъга на човек, който е обичал така, както се воюва — докрай. И е загубил така, както се губи в легендите — завинаги.
В "All That I Am" сърцето бие с тежък, едновременно горд и разбит ритъм. Любовта тук не е възвишено чувство, не е спасение, не е утеха. Любовта е рана. Кървава, болезнена и истинска.
"Feeling of love, Go burn in Hell, What a lovely smell" — това не е богохулство. Това е молитва, обърната към мрак — молитва на човек, който е бил измамен от собствената си надежда. Тук болката не е оплакване. Тя е признание. Болката е доказателство, че е вярвал. И че още го боли.
"All that I am, All that I will ever be" — е като печат върху сърцето. Това е клетва. Клетва на човек, който е преживял рухване, но отказва да спре да бъде себе си.
Тази книга не е за всички.
Това е книга за онези, които:
са стояли дълго пред врата, която няма да се отвори;
са викали в нощта, когато градът спи;
са държали сърцето си в шепи и са го носили като изгаснала лампа.
Книгата носи духа на древните северни песни — където любовта е буря, а душата е кораб, който се връща на брега без платна, но с чест.
All That I Am не предлага утеха.
Предлага истина.
Език - Английски
© 2023 Вълко Донев, Автор
Свалете книгата от онлайн книжарниците:
Apple Books Rakuten Kobo
Мария Канева - Цигари
Поезията на Мария не говори. Тя шепне.
Тя не разбива врати, не изисква, не крещи — тя се разлива като тишина, която знае много повече, отколкото казва. В стиховете ѝ има крехкост, но не слабост; има тъга, но не отчаяние; има болка, но тя е пречистена, от онази, която превръща човека в по-добра версия на себе си.
В стихотворението:
Скръбта крие особена лекота, която ни вдига над реалното.
скръбта не е яма — тя е възвишение. Това е невероятно рядко. Повечето поети потъват в тъгата. Мария излита чрез нея.
Тя вижда, че когато болката говори истински, реалността изтънява — и човек става прозрачен, лек, светъл. Тялото в нейните стихове изчезва, за да остане душата:
От дланите ни струи светлина. Тялото се стопява.
Тук любовта и загубата не са противоположности, а две страни на едно и също крило. Това е поезия на безшумни преходи: от земно към въздушно, от болка към мир, от плач към тайнствено сияние.
И може би най-красивото:
Изсъхващите цветя ухаят невероятно.
Тя вижда красота там, където животът се оттегля. Тя знае, че в последното издишване има тайнствен аромат — истината на нещата, освободени от времето.
Поезията на Мария е за онези, които някога са стояли на прозореца в здрач и са чувствали, че светът за миг спира да се върти. За онези, които усещат думите не в ума, а под ключицата — където е тихото сърце.
Тя не утешава. Не обещава. Не обяснява.
Тя превежда душата през тъгата, като през мост от въздух — и оставя читателя на отсрещния бряг по-тих. По-дълбок. По-човечен.
Чети онлайн
Мария Канева - Кибрит
Чети онлайн
Мария Канева - Писмо в бутилка
Чети онлайн
Боян Донев - Графики
Колекция от графиките на Боян Донев. Обхващайки три десетилетия от 1991 до 2023 г., тази книга е визуално пътешествие из сложния и провокиращ мисли свят на черно-белите рисунки.
С набито око за детайлите и уникален артистичен стил, рисунките на Боян Донев са свидетелство за неговата креативност и въображение. Много от творбите му са пропити с чувство на меланхолия, докато други са примесени с хаплив сарказъм, предлагайки остър коментар за сложността на човешкото състояние. Метафорите изобилстват в рисунките на Боян Донев, приканвайки читателите да се впуснат в пластовете от значение, скрити във всяко произведение.
Черпейки вдъхновение от гръцката митология и класическата литература, рисунките на Боян Донев са смесица от древни приказки и съвременни интерпретации. Неговите сложни рисунки предизвикват усещане за безвремие, тъй като той умело преплита миналото и настоящето във визуална симфония от емоции.
Език - Английски
© 2023 Боян Донев, Автор
Свалете книгата от онлайн книжарниците:
Apple Books Barnes&Noble
Мила Василева - ДрънДрън
„ДрънДрън" е книга, която уж се шегува — но всъщност не престава да бъде сериозна и дълбока. Това е книга от кратки истории, афоризми и моментни проблясъци, които приличат на онези мисли, които човек записва върху салфетка в кафене — и после се оказва, че в тях има повече истина, отколкото в дебели книги, писани с надменност.
Тук няма поза. Няма литературна маска. Това е глас на човек, който е видял достатъчно, за да се смее на тъгата, и който е чувствал достатъчно, за да не се смее злобно.
Историите — Човекът с рибата, Червената шляпчица, Към пропаст — на пръв поглед са странни, дори абсурдни. Светът изглежда обърнат наопаки, като в приказка, разказана от някой, който знае, че приказките ни разголват повече от автобиографиите.
Но зад абсурда стои нещо истинско и много човешко: усещането, че животът е едновременно смешен и трагичен, и двете неща се случват в един и същи миг, в един и същи човек.
Тонът на книгата е леко ироничен, но никога жесток. Той казва: Да, светът е безумен. Ние също. И е добре да го признаем — защото тогава престава да боли толкова.
Това са миниатюрни огледала, в които читателят понякога вижда себе си накриво, понякога смешен, понякога изненадващо красив в уязвимостта си.
„ДрънДрън" не учи. Не морализира. Не прелива от „важни послания". Тя просто показва живота такъв, какъвто е — малко нелеп, малко трогателен, малко абсурден, малко свят.
Книга за онези, които умеят да се смеят през сълзи. За онези, които знаят, че най-сериозните истини често се произнасят с усмивка, а най-дълбоката мъдрост понякога звучи като… дрън-дрън.
Но това е само на повърхността.
Всъщност в тази книга има едно голямо сърце. Сърце, което носи целия свят вътре в себе си — и се опитва да го разкаже така, че да не боли.
Свалете безплатно книгата от онлайн книжарниците:
Apple Books Rakuten KoboПредлагаме дизайн и илюстрация на традиционни и електронни книги.
За повече информация и запитвания:
