Графики от Боян Донев

В графиките на Боян има тишина. Не онази празна тишина, която звучи кухо — а тишината на дълбока вода, която крие дъното си.

Той рисува нещата, които живеят между думите. Там, където споменът, сънят и реалността нямат ясно очертани граници.

Когато погледнеш една негова работа, първо виждаш форма — фигура, лице, предмет, силует. Но ако останеш още малко, ако се загледаш в сянката, която се спуска по ръба на изобразеното — разбираш, че това не е образ, а емоция, приютена в образ.

Технически той работи прецизно, с почти калиграфска дисциплина, но чувството никога не е студено. Даже когато използва черно върху бяло, между тях има топлина — като въглен, който тлее от спомена на нещо преживяно.

Героите и предметите в тези рисунки често изглеждат самотни, но това не е самота-страдание. Това е самота-свобода. Тишината, в която мисълта престава да се разпилява и започва да свети отвътре.

Всеки жест е премерен. Няма излишна линия. Няма украшение, което да разсейва. Всичко е сведено до същността, както човек, който се е отказал от всичко ненужно — и е останал само с това, което е вярно.

И именно затова зрителят, който се спре пред графиките на Боян, не просто гледа — той вдишва. За миг забавя света. Усеща собственото си сърцебиене.

И остава с чувството, че е докоснал нещо лич­но, но и универсално: една нишка, която всеки носи в себе си, но рядко има смелост да проследи докрая.

Графиките на Боян не говорят. Те мълчат — а който има душа за слушане, ще чуе много.

Лия